Белите ангели

Начало книги

Още в античната древност лекарите, лечителите са имали особен, възвишен статут. И как да не бъде така? Нали понякога познанията им, умовете им, вещите им ръце са единственото, което ни дели от ужасните болки, от страданието и смъртта? Затова в очите на човечеството тези, които лекуват, са жреци на живота, могъщи вълшебници и мъдреци, почти божества. Понякога забравяме, че са просто хора.

От хилядолетия до сега, преди да встъпят в длъжност, те тържествено произнасят Хипократовата клетва:

„В името на Аполон — лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва: …Ще запазя живота си чист и свещен, както моето изкуство…“

Чист и свещен…Такъв трябва да бъде пътят на лечителя. Нали сам Исус Христос е бил лечител? Тази чистота възпява Арчибалд Кронин в „Цитаделата“ — нерушимата крепост на идеализма и любовта към човека.

Читать дальше →