В тъмните гори

Начало книги

Нийла О’Хеър намали скоростта на спортната си открита кола, тъй като на това място тесният път правеше завой. Вечерното слънце се бе дотолкова снижило отзад, че вече не се виждаше. Пътят чезнеше под тъмния воал от сенки, хвърляни от високите дървета. Нийла свали слънчевите си очила и ги подаде на седящата до нея Шери.

— Сложи ги в жабката, моля те.

Шери изпълни молбата й и каза:

— Господи, умирам от глад! Няма ли скоро да попаднем на някой ресторант „Макдоналдс“?

— Май има един сандвич в найлоновия плик.

— Сандвич?! Покорно благодаря. По-скоро бих…

Тя зяпна от изненада.

Нийла го видя също и натисна спирачката. Приятелката й насмалко да си блъсне главата в стъклото, ако не бе протегнала ръка.

Пред тях нещо безкрако се влачеше по пътя, помагайки си със силните си космати ръце.

— Каква е тази шибания? — прошепна Шери.

Без да отговори, Нийла само поклати глава в изумление.

После то ги погледна.

Стиснала здраво волана, Нийла втрещено гледаше. Опитваше се да отгатне какво всъщност виждат очите й. Но каквото й да бе то, лицето му бегло напомняше на човешко.

Читать дальше →