Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))

Начало книги

Мисля, че една от най-големите милости, които ни се оказват в този свят, е невъзможността на човешкия ум да осъзнае своята нищожност. Изолирани сме на спокоен остров на невежеството сред безкраен тъмен океан и не ни е съдено да достигнем далеч. Досега науките, които търсят отговори всяка в собствената си област, не са ни навредили много, но някой ден разпокъсаната информация ще бъде обединена и нейната цялост ще разкрие пред нас една ужасяваща реалност и нашето плашещо място в нея, и това прозрение ще ни доведе или до лудост, или завинаги ще ни прокуди от светлината на знанието и ще ни тласне към спокойствието и сигурността на нова Тъмна ера.

Теософите са направили някои предположения за страховитото величие на космическия цикъл, сред който нашият свят и човешка раса водят мимолетното си съществуване. Те намекват за странни реликви, чието описание би вледенило кръвта, ако не бяха прикрити под маската на сладникав оптимизъм, но не те станаха причина да се докосна до онези забранени еони. Споменът за това изживяване ме смразява и влудява сънищата ми. Като всички окаяни сблъсъци с истината, то възникна при случайното свързване на отделни детайли. В този случай — публикация от стар вестник и бележките на един мъртъв професор. Надявам се никой друг да не успее да ги свърже по същия начин. Самият аз, ако запазя живота си, никога не бих предоставил съзнателно информация за една толкова отвратителна връзка. Смятам, че и професорът е възнамерявал да запази мълчание за онова, което му е било известно, поради което е щял да унищожи записките си, ако не го беше застигнала внезапна смърт.

Читать дальше →