Натиснете Enter ако смеете…

Начало книги

Синият микробус на Военновъздушните сили ги закара от базата „Кенън“ до Обединената банка в Кловис. Положението там можеше да стане доста напечено. Мъжът зад волана внимателно се взираше в ограниченията, поставени от двете страни на магистралата.

Тексас беше само на няколко мили на изток. Типичната за това време на годината суша беше изцедила и земята на Ню Мексико. Еднообразният пейзаж наоколо отегчи до смърт Питър Мартин. Той се чувстваше далеч по-добре из претъпканите улици на Източното крайбрежие.

И все пак не можеше да се отрече, че Кловис беше доста приятно градче. Улиците бяха широки, по лицата на хората грееха усмивки, а дърветата тъкмо започваха да сменят премяната си. Обагрените в червено, зелено и златистокафяво листа стоплиха по необясним начин душата му. Но нищо не можеше да се сравни с това, което изпитваше, когато се прибираше у дома, във Вермонт, за да се види с приятелите си. Помисли си, че напоследък тези срещи са пооредели. Трябваше да направи нещо по въпроса.

Читать дальше →