Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Начало книги

През 1962 година полковник Денис Линеър направи грешката да запознае сина си с Тцунетомо Акинага. Много пъти през дългите и меланхолични есенни дни след 1971 година Никълъс се беше питал какви са били мотивите на баща му за този акт. Нямаше кой да му отговори, тъй като полковникът беше убит през 1963-та.

През лятото на 1962 година Тцунетомо Акинага беше жизнен мъж, пращящ от енергия като зряла праскова. От много години управляваше клана Шикей. В буквален превод името на клана значеше „смъртно наказание“ и Никълъс често се чудеше защо фамилните старейшини са избрали именно него. Никой не искаше да му обясни тази загадка, най-малко от всички — самият Тцунетомо, който притежаваше чувство за хумор на професионален комедиант. Старецът (Тцунетомо беше много по-възрастен, отколкото изглеждаше) постоянно разказваше вицове и пускаше такива шеги, че момчетата се превиваха от смях.

Момчетата бяха Оми и Хачи, двамата по-малки синове на Тцунетомо, към тях обикновено се присъединяваше и Никълъс. Най-големият — Тетцуо, определен за наследник на баща си като оябун на клана, вече беше напуснал къщата. „Точи си зъбите“, казваше вечно усмихнатият Тцунетомо. Тетцуо беше заминал за Кобе и там управляваше малък, тясно свързан с фамилията клан.

Читать дальше →