Нинджа (Част II)

Начало книги

— Не, не! — засмя се тя. — Стига вече!

После се втурна към него, вместо да бяга както обикновено, хвърли се напред през пясъчната дюна, хвана го за глезените и рязко го дръпна.

Просната върху него, тя отново се засмя, а Никълъс изплю пясъка от устата си и се обърна по гръб.

— Много смешно! — промърмори той.

Тя се хвърли отгоре му и двамата се търкулнаха по влажния пясък. Хладният морски ветрец рошеше косите им, лампата пред къщата хвърляше спокойна, леко разсеяна от изпаренията светлина.

Лицето й беше на сантиметри от неговото, очите й бяха широко разтворени. Толкова широко, че той ясно виждаше червеникавите точици в тях, проблясващи на светлината. Дългата й коса беше като мост между телата им. Деликатните й пръсти бяха върху бузите му, докосването им беше леко и твърдо като докосване на опитен скулптор.

— Не искам да си тъжен, Никълъс — меко продума тя.

Той леко я целуна вместо отговор.

— Тук съм.

Читать дальше →