Нинджа (Част I)

Начало книги

В мрака се крие смъртта.

Първо на това го бяха научили и той никога не го забравяше. Той и на дневна светлина умееше да се прокрадва незабелязано, но нощта беше негов предпочитан съюзник.

Пронизителният вой на алармената инсталация изведнъж удави всички обичайни шумове на нощта — потракването на цикадите, тътенът на прибоя срещу тъмните скали далеч долу под краката му, тътен, който наподобяваше гръмотевична буря, крясъка на уплашена врана откъм тъмнеещата в близост горичка…

Листата на кичестия чинар пред къщата заблестяха като късове самородно злато от бързо запаленото осветление, но той вече беше далеч от паркираната кола, потънал дълбоко сред плътния мрак на старателно подкастрения жив плет. Нямаше особена нужда от предпазни мерки, защото всичко по него беше черно — късите ботушки, памучните панталони, ризата с дълги ръкави, матираният елек от жилава тръстика. Върху главата си беше надянал черна маска с тесен процеп за очите, кожата около които беше намазал със сажди и фин въглищен прах, за да убие блясъка. Но тежките и безброй пъти повтаряни тренировки вече бяха станали част от природата му, дисциплината не му позволяваше да се отнася лекомислено към предстоящите задачи. Така пък се изключваше възможността за погрешна оценка на обстановката и евентуални пропуски в предпазните мерки.

Читать дальше →