Мико (Част ІІ)

Начало книги

— Господин Нанги, страхувам се, че новините са доста по-лоши, отколкото сме си представяли.

Танцан Нанги гледаше през прозорците към Ботаническата градина насреща и отпиваше ситни глътчици от бледожълтия жасминов чай. Отвъд буйната растителност се виждаше проломът Виктория, над него се издигаше високият непристъпен връх.

Намираше се високо над центъра на Хонконг, почти на върха на небостъргача от стъкло и стомана, в който се помещаваше „Азиатска банка“.

— Продължавайте — кратко нареди той и тръсна цигарата си в кристалния пепелник на бюрото.

Алън Су хвърли бегъл поглед към обемистия си бележник, макар да бе ясно, че няма нужда от никакви справки. После облиза горната си устна и механично приглади косата си. Той беше дребен и спретнат китаец, родом от Шанхай, който обикновено биваше спокоен и разсъдлив. Но в момента бе силно притеснен и притеснението му изпълваше кабинета като аромата на натрапчив парфюм.

Читать дальше →