Близнаците Бонита

Начало книги

— Тази нощ сънувах — каза Хектор Бонита. — Затварям очи и…

— Не започвай пак, за Бога! — прекъсна го Антонио Бонита. — Зная всичките ти сънища наизуст!

— Този не си го чувал, защото е нов…

Настъпи кратка пауза, тишината се нарушаваше единствено от мелодичния припев „Мопити Моуп“ на състава „Бостоунс“, който долиташе от мощните тонколони. Идеята да пускат музика на полузабравени американски групи от петдесетте принадлежеше на Хектор. Самият Антонио предпочиташе пламенните ритми на афро-кубинския джаз, но хлапаците в Саут Бийч очевидно нямаха отношение към тази музика. Толкова по-зле за тях. Но той беше достатъчно честен да признае, че изборът на брат му беше правилен и „Боунярд“ само печелеше от този вид музика.

Клубът им винаги беше препълнен. В началото Антонио беше доста скептичен — идеята на Хектор му се стори твърде налудничава. Толкова налудничава, че проработи моментално и с лекота. Разбира се, никой не подозираше, че притежават този клуб. Но скрити в дълбока сянка, двамата прибираха добри пари. От момента, в който стъпиха на американска земя, те се подчиняваха на едно-единствено правило: целият им бизнес — от основната компания за преработка на полезни изкопаеми и индустриална химия, през няколкото малки вносно-износни фирми, до новия холдинг в областта на развлекателния бизнес (който освен „Боунярд“ притежаваше още няколко заведения във Флорида), да бъде абсолютно законен. В Южна Америка беше различно, там големите пари се правеха с подкупи и корупция както от старите и известни фамилии, така и от държавните чиновници. Представителите на едрия бизнес бяха в близки отношения с държавния апарат, познаваха се лично както с политиците, така и с висшите правителствени служители.

Читать дальше →