Белият нинджа (Част I)

Начало книги

Събуди се в мрак. Навън беше пладне, но прозорците на „Кан“ — хотел в покрайнините на Токио, в който отсядаха бизнесмени, бяха плътно покрити с метални капаци и вътре беше тъмно като в гроб.

Това впечатление се подсилваше още повече от тясната стаичка, малко по-голяма от ковчег. Стените и подът бяха тапицирани в мъртвешко сиво, таванът беше едва на метър и половина височина и това беше причината, която караше нищо неподозиращите гости да се събуждат с чувство на световъртеж.

Но не поради това Сенжин не запали лампата, след като се надигна от леглото-футон. Той имаше далеч по-убедителни доводи да стои в сянка.

Както винаги, когато беше пиян или в настроение да убива, Сенжин мислеше за майка си. Всъщност майките бяха две — едната го беше родила, а другата го беше отгледала. Втората беше леля му — сестрата на истинската му майка, но той винаги я наричаше Хаха-сан, мама. От нейната гръд беше сукал, тъй като истинската му майка почина от някаква родилна инфекция само седмица след като го роди. Хаха-сан разхлаждаше челото му, когато гореше в треска, нейните ръце го стопляха, когато трепереше от студ. Тя беше жертвала всичко в живота си за Сенжин, а после той я напусна, без дори да се сбогува, без думичка на благодарност.

Читать дальше →