Психотомия

Начало книги

Имаше едно време един частен доцент по философия, който се наричаше, за да избегнем всякакви недоразумения, доктор Шулце. Един следобед той седеше до писалището си и не можеше да сложи в ред мислите си; наистина от това не би имало никаква друга вреда, стига само да можеше да възстанови нишката, но тя току-що му бе убягнала. Ето че сега някакъв автор пак бе разбрал Шулце коренно погрешно! Това се дължи на този дух на противоречие, който се шири навсякъде, на това принципно недоволство, което не иска да признае нищо друго освен собственото мнение! Ех, да щяха хората най-сетне да осъзнаят, че убеждението празнува най-голямата си победа, когато се жертвува за по-доброто! Но кой ли може да премахне смущаващото противоречие? Та нали истината говори сама за себе си, стига само човек да успееше да сломи първом инерцията на заблуждението! Тогава и теорията на Шулце за чувствата щеше скоро да бъде призната. Ех, да имаше поне някакъв метод! Най-хубав е, както се знае, емпиричният. Дреболия е да се измери с него широтата на съзнанието, а защо не и дълбочината на едно чувство или висотата на един идеал?

Читать дальше →