Музи и мъдреци

Начало книги

Веднъж деветте музи седяха на чаша задушевно кафе в приемната на Клио и се развличаха толкова добре, че съжаляваха, задето нямат ключове от къщата. Решиха обаче съвсем скоро пак да се съберат и след това веднага да останат на чай.

Да, това трябваше да бъде вечерен прием, обаче доста бляскав и може би на него можеха да се поканят още и този или онзи, само не грациите, понеже са прекалено предвзети, също не и орисниците, те са толкова мрачни, и за нищо на света хорите, защото с такива повърхностни личности една кротка и благовъзпитана муза изобщо не бива да общува. За по-висшите богини, разбира се, не може да става дума, тези олимпийски дами предявяват претенции, които вече не подхождат на нашето време, и си въобразяват, че представляват нещо особено. А нимфите и нереидите и така нататък имат и без това прекалено ниско образователно равнище, за да може нашето брата да се занимава с тях.

— Но нека все пак да поканим кавалери — предложи Терпсихора, — тогава вечерта ще стане двойно по-приятна.

Читать дальше →