Как дяволът взе професора

Начало книги

— Обаче съвсем сигурно е — каза професорът, като наблюдаваше нежно пепелта на голямата си „Флор де Инклан“ — съвсем сигурно е, че той ме взе; лично.

— Хо, хо, хо! — Силният господин се засмя. — Значи все пак ви взе?

— И изобщо не сте го разказали?

— Но кой? — попита Синята дама. — Кой ви взе?

— Нима не чухте? — извика нетърпеливо Малката госпожа Брьозен. — Дяволът взе професора.

— Но нали той си седи тук…

— Понеже дяволът го взе жив! — не изтърпя Силния господин.

— Не разбирам.

— Той трябва да разкаже.

Посместиха се по-близо до масата.

— Как изглеждаше той?

— Кога се случи това?

— Миналата събота — професорът замислено дръпна от пурата си — седях, както обикновено всяка вечер, до писалището си, когато се почука и на моето учудено „Влезте!“ — ала не се плашете!

— Страхотии не искам да слушам, не, не, не! — развика се Синята дама.

— Наистина бе ужасно. В първия миг аз бях не по-малко изплашен.

Синята дама си запуши ушите; но не силно.

Читать дальше →