Дистанционно училище

Начало книги

„Пътят до вкъщи все пак е дълъг — през такива горещи дни това се усеща. Струва ми се, че съм уморен. Но малко Движение ще ми подействува, разбира се, добре.“

Така си мислеше професор Фристер, когато след привършилите четири учебни часа се връщаше от гимназията у дома. Бе се настанил удобно в работния си кабинет. Седеше на писалището, подпираше главата си с ръце и прибираше от челото си бялата, от бързото ходене все още влажна коса.

„До обеда има още точно един час. И тъй — какво да правя? Да поработя естествено. Тук лежат две големи купчини сини тетрадки, работи на деветокласници, поправки, които трябва да бъдат направени. Сега обаче няма да стане! Разбира се, много е интересно да извеждаш’ всяка година ново поколение, все нови индивиди на пътя на духовното развитие! Каква прекрасна задача — да вдъхваш за двадесет и осми път все нови сили на един и същ учебен материал! Жалко само, че индивидите малко прекалено се повтарят! Зная съвсем точно какво е написано в тетрадките. Това са все същите грешки. Крайно поучително за статистика как при всички тях се налага все същият закон на човешката заблуда в нейното развитие — крайно интересно! Но сега, сега все пак съм малко преуморен.“

Читать дальше →