Сътворението на световете

Начало книги

Младите — Макалей, Похенпол, Споришев и Хори Хе — бяха застанали в кръг, с ръце връз раменете на съседа си, и очаквателно гледаха надолу. Анохин стоеше по-настрани, в ъгъла на квадрата, и също гледаше надолу. Инглинг, командирът на отряда, отмерено крачеше около централната група и от чиста солидарност също гледаше надолу — той не усещаше нищо. Фантазират младежите — и толкова.

— Е, и какво?

— Аз съм тъп и невъзприемчив — каза Макалей. — Просто ми е дяволски хубаво.

— Имаш чувството, че покрай тялото ти се плъзгат някакви прохладни струйки… — Похенпол блажено потръпна. — Като аеродинамичен душ. Бликащ нагоре.

— Това е мирис без мирис — поде Хори Хе. — Изпълва душата с аромата на очакването…

— Това, разбира се, е доста вярно — както винаги смутено промълви Веня Споришев. — Но всичко това са странични ефекти. А в основата им лежи много мощно излъчване, не мога да кажа какво, не намирам аналози нито на Земята, нито на други планети… Освен това имам усещането… Кирил Петрович, елате при нас!

Читать дальше →