Пътешествието на Хиеро

Начало книги

„Това не е човек, а пън без мозък — разсъждаваше Хиеро. — Колко е здрав, енергичен и важен. И като капак на всичко — допълни той лошите си качества, — в повечето случаи действува необмислено“.

Под задните му части равномерно се поклащаше гърба на едър лорс на име Клотц, който ситнеше в тръст по калния път и се опитваше понякога да захапе свежите млади листа на близките дървета. Дебелите и насочени напред устни бяха приспособени прекрасно за това.

Пер Хиеро Дъстин, Свещеник-Заклинател втора степен, Страж на Границата и Убиец престана да се измъчва повече и като се опря с гръб към високото седло се изправи. Лорсът престана да се интересува от листата, спря изведнъж и тревожно замря с високо вдигнати разклонени рога. Независимо, че рогата му сега бяха млади и меки, огромният черен звяр превъзхождаше по сила всяка порода от отдавна измрелите коне. Краката му завършваха с остри и тежки копита, които го правеха невероятно опасен боец.

Читать дальше →