Оракулът

Начало книги

Партито свърши. Едно най-обикновено парти с мили хора, глъч, смях на вратата, сбогуване, вратата се затваря.

— Така, отървахме се! — каза Хорст.

А Ирмгард, леко пийнала и засмяна:

— Най-после сме сами! — и добави, без да се смее:

— В същност жалко, че си отидоха.

— Така е, Ирмгард, нали знаеш, един като стане и другите решават да си тръгнат. Но наистина са мили хора, нали?

— Да, действително са мили. Чудна работа, въобще не се чувствам изморена. Ще ми налееш ли още малко?

— С удоволствие. Това ли е твоята чаша? — Ирмгард му кимна, той я взе, посегна към бутилката, наля чашата и прибави няколко парченца лед, които леко дръннаха.

— Мисля, че сега трябва да поразчистя, иначе утре тук ще изглежда ужасно. — Ирмгард се зае да чисти. А Хорст, както винаги, понякога не успяваше дори да скрие раздразнението си от това, че са пушили много, се опита да каже:

— Добре е най-напред пепелниците… — когато Ирмгард го прекъсна.

Читать дальше →