Обединени от божества

Начало книги

— Сигурно съм се чалнала — промърмори си Миранда. — Зад мен се намира раят. Топло легло ме очаква всяка нощ, гореща храна — всеки ден. Хората се интересуват от мен, уважават ме, дори ме почитат! А загърбвам всичко това в полза на мрачна пещера, която много скоро ще се наводни, преследвайки закоравял и безсрамен убиец, като се надявам да го убедя да спре войната и да спаси света.

Раят бе Ентуел. Място за трупане и предаване на знание, обитавано от най-мъдрите чародеи и най-могъщите воини. Всички те се бяха озовали там, търсейки звяр с легендарна свирепост. Смятало се, че въпросният звяр погубил онези, влезли в пещерата преди тях. А се бе оказало, че самата пещера е чудовището. Два пъти годишно водата се оттегляше от заплетените й тунели, което правеше възможно прекосяването. Съвсем скоро последният такъв период щеше да свърши.

Убиецът беше създание без истинско име. Миранда първо го бе познавала като Лео, сетне като Лейн. Името, под което го познаваха болшинството люде, бе Червената сянка. Асасин, познат и вдъхващ боязън из целия континент. Също така беше малтроп, мразен и отмиращ вид, наподобяващ кръстоска между човек и лисица. Но най-важно бе откритието, донесено от последните няколко дни. На церемония, предназначена да определи самоличността на божествен боец и същевременно да призове друг, Лейн се бе оказал Избран. Инструмент на боговете, орисан да сложи край на войната, покосяваща поданиците на Северното съглашение и Тресор в продължение на век и половина. Но наместо да приеме съдбата си, той й бе обърнал гръб. Сега се намираше някъде из тези проходи, поел към раздирания от бран свят — и нямаше никакво намерение да изпълни предназначението си. Затова девойката вървеше подпре му.

Читать дальше →