Превъзходството на Борн

Начало книги

Кулон. Гъмжащият от хора най-краен издатък на Китай, който е свързан със севера само по дух — ала този дух е проникнал дълбоко в човешкото съзнание без оглед на натрапени и несъществени практически съображения, каквито са политическите граници. Земята и водата са даденост, но именно волята на човешкия дух решава как ще бъдат използвани те — и отново тук нямат място абстракциите като ненужна свобода или относителна изолираност. Реална грижа са само празните стомаси, стомасите на деца и жени. Оцеляването. Нищо друго не съществува. Всичко останало e тор, който би трябвало да бъде разхвърлян по неплодородните полета.

Слънцето залязваше и над Кулон, както над пристанището Виктория на близкия остров Хонконг, бавно се спускаше невидима пелена, укротяваща постепенно шумотевицата на деня. С падането на сенките виковете на уличните търговци ставаха някак по-приглушени, а водените на тих глас преговори по високите етажи на величествените конструкции от стомана и стъкло, които рисуваха поднебесния контур на градския силует, приключваха с кимане, свиване на рамене и мимолетни усмивки на мълчаливо съгласие. Настъпваше нощта, възвестявана от ослепителното оранжево слънце, чиито лъчи пронизваха накъсаната и назъбена стена на облаците на запад — ясно очертани като тънки саби, събрали в себе си безмилостна енергия и готови всеки миг да прободат хоризонта, но стремящи се да оставят у тази част на света жив спомен за светлината.

Читать дальше →