Планът Икар

Начало книги

Силуетът, очертан в рамката на вратата, се втурна в стаята без прозорци. Затвори вратата и бързо отиде в мрака по черния балатум до месинговата настолна лампа вляво. Запали я и слабата крушка хвърли сенки по тесния, облицован с ламперия кабинет. Помещението беше тясно, но добре обзаведено. Художествените предмети обаче не бяха нито старинни, нито отразяваха различните етапи в развитието на изкуствата. Всъщност представляваха последната дума на техниката.

Дясната страна светеше с отблясъка на неръждаемата стомана, а тихото бръмчене подсказваше, че има филтрираща климатична инсталация. Собственикът и единствен посетител в стаята я прекоси, отиде при стола пред компютъра и седна. Включи го, екранът оживя и мъжът набра някакъв код. Моментално блеснаха яркозелени букви:

Мъжът се надвеси над клавиатурата и трескаво започна да пише:

Маскат, Оман. Югоизточна Азия,

вторник, 10 август, 18,30 часът

Разбунените води на Оманския залив бяха предвестник на урагана, който бушуваше при Ормузкия проток в началото на Арабско море. Беше залез слънце и се носеха молитвите, които брадатите муезини нашепваха носово и монотонно от минаретата на джамиите в пристанищния град. Небето притъмняваше под ярките светкавици, които в настъпващия вечерен мрак проблясваха страховито като разбеснели се бегемоти. Мрежи от огнени мечове възпламеняваха от време на време източния хоризонт над планината Макран при Турбат в Пакистан, на двеста мили през морето. На север, зад границата на Афганистан, продължаваше една безсмислена и жестока война. На запад се водеше още по-безсмислена война — в нея се сражаваха деца, тласкани към смъртта от оня безумец в Иран, решил да наложи пагубната си воля.

Читать дальше →