Отмъщението на Лазар

Начало книги

Последните лъчи на слънцето изчезнаха и хиляди звезди заблещукаха колебливо на фона на тъмно небе над камениста, безплодна земя. Този район на Зимбабве беше отчайващо беден дори по ниските стандарти на нещастната страна. Почти никъде нямаше електрическо осветление през нощта, съвсем малко бяха павираните пътища, свързващи затънтените селца в южната част на Матабелеленд с широкия външен свят.

Внезапно в тъмнината се появиха фарове на кола и за миг осветиха клонаците на голи, изсъхнали дървета и издигащите се тук-там трънаци и рядка трева. Раздрънкан пикап „Тойота“ се клатушкаше по коларска пътека, спирачките му скърцаха, докато подскачаше по неравния терен. Привлечени от мигащите светлини, рояци насекоми прехвърчаха към пикапа и се блъскаха в прашното предно стъкло.

— Свинщина! — изруга тихичко Жил Феран, борейки се с волана.

Високият брадат французин се наклони намръщено напред, като се мъчеше да вижда през облака прахоляк и летящи бръмбари. Очилата му с дебели стъкла се плъзнаха надолу по носа. Нагласи ги с едната си ръка, докато с другата държеше волана, и отново изруга, след като пикапът едва не излезе от криволичещата пътека.

Читать дальше →