Вълшебните слова

Начало книги

— Баяне! — вика някой пред пещерата. — Магьоснико Баяне!

Вътре, сред мрака на скалната утроба, се е притаил магът Баян. Той чува гласовете отвън, но не им отвръща. Магът Баян чака. Студено му е. Наметнал е върху раменете си меча кожа, но продължава да трепери. Влагата го изпива. От тавана на пещерата се отцеждат едри сълзи. Падат с надежда към каменния под, но срещат само неговото хладно равнодушие. Звукът от разбитите им упования отеква като тътен в косматите уши на стария вещер. Капките го дразнят.

— Баяне, ела ми прекрачи козата, моля те! Душа бере. Отива си.

— А на нас обеща да обиколиш селото ни и да го очистиш от оскверняване…

Тези, дето се дерат, са неколцина планинци. Гласовити, но боязливи. Никога не биха се осмелили да прекрачат прага на пещерата. Отдалече са. За първи път идват тук, на край света. А и кучетата на магьосника грозно лаят и разлайват. Обучени са да не пропущат чуждите хора и Черната чума. Ала планинците най се боят от Драконовата кожа, разпната връз клоните на вечнозеленото дърво пред пещерата. Тя виси между небето и земята, сякаш не е окачена върху един най-обикновен бряст, а върху Дървото на живота.

Читать дальше →