Наръчник на оптимиста

Начало книги

Не е нужно да вдигам глава, за да разбера, че мама отново е дошла на изненадващо посещение. Лятно време ноктите на краката й винаги са розови, а и разпознавам кожените й сандали с десен на цветя; купи си ги предишния път, когато ме измъкна от лошото място и ме заведе в мола.

Майка ми пак ме заварва да тренирам по халат в двора без никакъв надзор и аз се подсмихвам, защото съм сигурен, че ще вдигне скандал на д-р Тимбърс за това какъв е смисълът да съм въдворен, щом ще ме оставят сам по цял ден.

— Колко лицеви опори смяташ да правиш, Пат? — пита мама, когато, без да отроня и дума, започвам нова серия от сто.

— Ники… харесва… мъже… с изваяни… тела — отвръщам й, като процеждам по една дума след всяка лицева опора и усещам соления вкус на потта, стичаща се в устата ми.

Августовската мараня е гъста, идеална за изгаряне на мазнини.

Близо минута мама просто стои и ме гледа, а след това направо ме поразява. Гласът й леко потреперва, когато пита:

Читать дальше →