Любов по неволя

Начало книги

Очите на натрапника святкаха студено. Той вдигна силната си ръка и помете и втората редица вази от етажерката. Крехките обекти на яростта му нападаха по пода и се натрошиха на хиляди парченца. Следващата му цел беше сбирката от малки статуйки.

— Съветвам ви да побързате с опаковането, мисис Лейк — проговори хладно той, докато даряваше с вниманието си красивите малки Афродита, Сатири и Панове. — Каретата ще потегли след петнадесет минути и аз ви обещавам, че вие и племенницата ви ще седите вътре, със или без багаж.

Лавиния го наблюдаваше от стълбището, безпомощна и безсилна да спре унищожаването на стоката.

— Нямате право да постъпвате така! Разорявате ме.

— Точно обратното, мадам. Правя го, за да ви спася. — Мъжът ритна с ботуш една голяма урна, украсена в етруски стил. — Но знайте, че не очаквам благодарност за стореното.

Урната рухна тежко на пода и навсякъде се разхвърчаха парчета глина. Лавиния потрепери. Съзнаваше, че е безсмислено да се опитва да спре лудия натрапник. Той имаше намерение да унищожи цялата стока в магазина и тя не беше в състояние да му попречи. Още като дете я бяха научили да разпознава кога е настъпил моментът за тактическо отстъпление. Но все още не се беше научила да приема спокойно ударите на съдбата.

Читать дальше →