Панаирът

Начало книги

Елън Стрейкър седна на малката кухненска масичка във фургона и се заслуша в нощния вятър. Опита се да не обръща внимание на странното драскане, което се дочуваше откъм плетената бебешка люлка.

Високите дъбове, кленове и брези се люшкаха в тъмната горичка, където бе паркиран фургонът. Листата шумоляха като колосани черни поли на вещици. Вятърът се спускаше от плътно покритото с облаци небе на Пенсилвания, напластяваше августовския мрак между дърветата, леко люлеейки фургона, стенеше, шепнеше, въздишаше, натежал от мириса на приближаващия дъжд. Подемаше врявата от разположения наблизо пътуващ панаир, разкъсваше звуците сякаш бяха ефирен воал и промушваше съдраните нишки на шума през мрежата на отворения прозорец над кухненската маса.

Въпреки непрестанния вой на вятъра, Елън долавяше тихите жални звуци откъм люлката в далечния край на двайсетфутовия фургон. Стържене и скърцане. Скрибуцане. Сухо прашене. Шепот като шумолене на хартия. Колкото повече се опитваше да не обръща внимание на странните звуци, толкова по-ясно ги чуваше.

Читать дальше →