Древният враг

Начало книги

Писъкът бе далечен и остър. Писък на жена.

Помощник-шерифът Пол Хендерсън вдигна поглед от списанието. Наклони глава и се заслуша.

Прашинки прах бавно се рееха в яркия слънчев лъч, проникващ през един от прозорците. Тънката стрелка на секундарника от стенния часовник се движеше беззвучно по циферблата.

Единственият шум идваше от скърцащия стол на Хендерсън, когато преместваше тежестта на тялото си.

През големите предни прозорци можеше да се види част от главната улица на Сноуфилд, Скайлайн роуд, която бе съвсем тиха и безлюдна, обляна в златиста слънчева светлина. Единствено листата на дърветата се поклащаха от лекия ветрец.

След като се ослушва напрегнато известно време, Хендерсън вече не бе сигурен дали всъщност е чул нещо.

Само се самозалъгваше. Истината е, че му се искаше някой да бе изкрещял.

Беше неспокоен. Предпочиташе някой да беше извикал.

През времето извън сезона, от април до септември, бе единственият помощник-шериф на пълно работно време за Сноуфилд и задълженията му бяха еднообразни. През зимата, когато градът бе домакин на хиляди скиори, имаше пияници, с които трябваше да се справят, побоища и кражби за разследване по хотели, пансиони и мотели, където отсядаха туристите. Но сега, в началото на септември бяха отворени само хотел Кендълглоу, един пансион и два малки мотела, а местните жители бяха спокойни и Хендерсън — който бе само на двадесет и четири години и привършваше първата си година като местен помощник-шериф се отегчаваше.

Читать дальше →