Треска

Начало книги

Отровните молекули на бензола нахлуха в костния мозък подобно водите на неукротим поток. Чуждият химикал се вля в кръвта и промъквайки се между фините бодлички на опорната кост, навлезе до най-отдалечените кътчета на нежната тъкан. Като обезумяла орда варвари, понесена в атака срещу Рим. И резултатът от атаката им беше еднакво разрушителен. Съвършената структура на костния мозък, създадена да произвежда клетъчната маса на кръвта, капитулира пред завоевателите.

Превзета беше всяка клетка, изложена на сблъсъка с бензола. Поради естеството си, химикалът прорязваше клетъчните мембрани така, както ножът се врязва в маслото. Червени клетки или бели, млади или узрели, нямаше значение. В някои клетки — щастливци, където нахлулите молекули бензол бяха малобройни, ензимите успяха да се преборят. При повечето други, разрушаването на вътрешните мембрани последва незабавно.

Само за няколко минути концентрацията на бензола достигна до точка, при която хиляди отровни молекули вече бяха достигнали до самото ядро на костния мозък, до примитивните, с фина структура зародишни клетки. Това бяха ядрата с активно деление, източникът на циркулиращите кръвни телца, и изпълнявайки тази си роля, носеха в себе си историята на милиони години еволюция. Точно тук, възпроизвеждана стъпка по стъпка, се съхраняваше невероятната мистерия на живота, една система, организирана по начин, по-фантастичен и от този на най-смелите научни сънища. Бензоловите молекули грубо и поголовно нахлуха в тези неуморно възпроизвеждащи клетки, слагайки край на хода на системното възобновяване на молекулите на дезоксинуклеиновата киселина.

Читать дальше →