Императрицата на седемте хълма

Начало книги

Още на тринайсет един астролог ми предсказа, че някой ден ще предвождам легион, а легионерите ще ме наричат Версенжеторикс Червения. Астролозите обикновено са конски фъшкии, но този дребен смешник се оказа прав за всичко – лепнаха ми прозвището, получих дори легиона, макар и с известно закъснение. Защо обаче този астролог не ме предупреди за важните неща? Защо не ми каза, че императорите заслужават преданост, но трябва и да се боиш от тях. Защо не ми каза, че ще убия най-добрия си приятел по заповед на най-злия човек, когото съм срещал? И защо, по дяволите, не ми каза нищо за момичето със синия воал, което срещнах в деня, когато чух предсказанията му?

Тази кучка. Не че предполагах – когато се срещнахме за пръв път, бяхме деца. Аз – кльощав роб, а тя – красиво момиче със син воал, цялата насинена (няма значение защо). Първото момиче, което целунах. Устните ѝ бяха сладки. Затова сигурно се размекнах, когато пътищата ни се пресякоха отново по-късно, след като пораснахме. Щом онзи астролог е бил толкова добър, защо не ме предупреди за нея? "Момиче в синьо! Отваряй си очите на четири!" Какво щеше да му коства? А на мен тя ми коства много през годините, честна дума.

Читать дальше →