Господарката на Рим

Начало книги

 Прободох китката си с един решителен удар на ножа и наблюдавах с интерес как кръвта бликва от вената ми. Китките ми бяха нашарени с белези от разрези, но видът на собствената ми кръв все още ме запленяваше. Винаги имаше елемент на опасност: дали след всички тези години най-накрая няма да забия ножа твърде надълбоко по невнимание? Дали именно днес не е денят, когато ще видя как младият ми живот изтича в синия керамичен съд с красив фриз с нимфи по ръба? Тази мисъл осветяваше един живот, лишен, от каквито и да е вълнуващи събития.

Не беше писано да е сега. Кръвта, отначало шуртяща, намаля до тънка струйка и аз се облегнах на мозаечния стълб в атриума[1] със синия съд в скута.

Скоро лека мъгла щеше да се спусне пред очите ми и светът щеше да придобие приятни далечни нюанси. Нуждаех се от тази мъгла днес. Щях да придружавам новата си господарка до Колизеума, за да гледа гладиаторските игри по случай възкачването на новия император на трона. А от онова, което бях чувала за игритe...

Читать дальше →