Стъклени гейши

Начало книги

Вдишвай, издишвай.

Анабел не беше забелязала някой да сипва бистра течност в шампанското й. Нито пък беше усетила някакъв необичаен вкус, когато го изпи на екс и помоли за още.

Вдишвай, издишвай.

Но когато се събуди с ужасно главоболие, нервен стомах и смътни спомени за изминалата нощ, беше абсолютно сигурна, че й бяха сипали нещо в питието.

Вдишвай и издишвай, внимателно.

Изобщо не беше сигурна къде се намира. Нито пък защо е толкова тъмно. Надушваше миризма на афтършейв, изветряла бира и зелен чай.

Не вдигай шум. Опитай се да мислиш. Да си спомниш. Провери бельото си.

В съзнанието й се мяркаха и изчезваха разпокъсани картини от изминалата нощ. Спомняше си, че беше на работното си място в клуба с компаньонки, наливаше питиета и се смееше на тъпите шеги на Така. Тоест вършеше обичайната си работа. Но само толкова. След това нямаше нищо. Една голяма черна табела с надпис „Влизането забранено“.

Колко ли съм изпила?

Читать дальше →