Лафкадио Хърн, или „Блуждаещият облак“

Начало книги

Тази фраза присъства задължително във всички статии, студии, предговори за Лафкадио Хърн (1850–1904). Възприема се като толкова естествена, че днес вече никой не се пита на кого първо е хрумнала. Знае се обаче, че е изречена от японец.

Така или иначе, самият факт, че макар да пише на английски, Лафкадио Хърн, или по-точно Кондзуми Якумо — както сам избира да се нарича в Япония, — е включен дори в меродавния Библиографски речник на японската литература, недвусмислено говори, че за японците той е свой. А да бъдеш приет от една нация, която векове наред ревниво е бранела и продължава да брани духовната си чистота, е истинско признание.

Може би от значение е обстоятелството, че Лафкадио Хъря пристига в Япония в разгара на периода Мейджи (1868–1911), който слага край на близо тривековната самоизолация на Япония и я въвлича стремглаво във водовъртежа на световния културен обмен. А може би е израз на дълбока почит към този европо-американски чудак, който съумява да открие в Япония не само екзотика, но и едно туптящо сърце със своя човешка тъга и стремления, със съзнание за самобитно културно минало и с богата творческа фантазия.

Читать дальше →