Пътят на доктор Шенън

Начало книги

Влажна декемврийска вечер, петата от този месец през 1919 година — дата, която отбелязва началото на голяма промяна в моя живот; часовникът на университетската кула удари шест. Лека мъгла откъм реката Елдън бе обгърнала сградите на Института за експериментална патология в подножието на Фенър Хил и проникваше в дългата ни лаборатория, която лъхаше леко на формалин и беше осветена само от настолни лампи със зелени абажури.

Професор Ъшер беше още в кабинета си. Свръхчувствителният ми слух долавяше всеки тон на гласа му зад затворената врата вдясно, докато той говореше по телефона. Погледнах крадешком другите двама асистенти, които работеха заедно с мен при професора.

Точно насреща Спенс седеше на чина си и разклащаше епруветки с микробни култури, очаквайки пристигането на съпругата си. Тя идваше да го взема всеки петък, за да вечерят вън от къщи, а след това да отидат на театър. Косо проникнал слънчев лъч отразяваше в жестока карикатура на стената обезобразения му профил.

Читать дальше →