Героични години

Начало книги

Видя я на горния край на ливадата, когато беше вече късно да се върне. Вдигайки тежката кошница със здравата си ръка, той тръгна по течението на реката. Но кучетата й вече бяха подушили неговото.

— Дънкан! Ей, Дънкан!

Той спря и се обърна. Тя беше много хубава в късата карирана пола и туристически обуща, с огрени от залязващото слънце меки коси.

— Накъде?

Въпросът й беше укор за намерението му да избяга.

— Едва ви чух, Маргарет — извини се равнодушно той.

Тя се усмихна предизвикателно, облегната на ловджийския си бастун, и погледна странния, беден момък, четвъртитото му чело, дълбоките, непроницаеми очи.

— Отивам да пресрещна д-р Овъртън, който лови риба насам. Видяхте ли го?

Той поклати отрицателно глава.

— Не сте много разговорлив съученик, Дънкан — изсмя се тя. — Изглежда мисълта за назначението на новата длъжност ви е възгордяла.

Той направи усилие да се намръщи и кимна утвърдително:

— Голяма сполука, нали?

Читать дальше →