Истинска история

Начало книги

За първи път братовчедка ми Вера ми спомена за нейната брилянтна идея през един прекрасен пролетен ден на 1986 година. Действието се развиваше в София през тъмните комунистически епохи, т.е. по „Тошово“ време. По онова време бях студент в трети курс „Електронна Техника и Микроелектроника“ във ВМЕИ (сега ТУ). На лекции въобще не стъпвах, ходех само на упражнения и работех в една лаборатория по НИС (Научно-Изследователски Сектор), където се занимавахме с доста интересни неща и създавахме някои уникални уреди и апарати, но заплащането беше мизерно (50–60 лева на месец). Тъй като имах солидна техническа подготовка (бях завършил Полувисшия Институт по Съобщенията специалност „Радио и Телевизионна Техника“), си вземах почти всички изпити предварително. Ето защо имах доста време да гоня мацките (или да бягам от тях, както често се случва), а и за някои други неща.

Вера тогава беше на 19 години и нямаше никакви проблеми — беше презадоволена, галеното дете в къщи. По-точно имаше един проблем — родителите и не и позволяваха да се среща с нейния приятел Даниел, също на 19, който в момента отбиваше военната си служба, може ли да познаете като какъв — футболист от „Славия“! Този човек беше толкова несериозен, че като кажеше: „Добър ден“, човек трябваше да гледа Слънцето. Но беше късметлия — тя го обичаше.

Читать дальше →