Спирка на влака

Начало книги

По тази отсечка почти никога не се движеше влак. Не бе ясно защо изобщо още съществуваше. Макар гарата да бе свързана с общата мрежа, железопътните релси, които водеха до нея, бяха ръждясали и изоставени. В единствения вагон-мотриса, който обслужваше линията и в едната, и в другата посока, изглежда, никога не се качваше пътник.

Стоях на гарата. Беше топъл летен следобед и нямаше нищо, с което да запълня времето си. Градчето се припичаше на слънце, потънало в спокойствието на почивния ден, кафенетата и магазините бяха или затворени или зееха празни. В този час на денонощието абсолютно нищо не се случваше. Всичко това не бе необичайно, а по-скоро представляваше една закономерност.

И така аз се реших набързо и се качих в празния вагон — в настроение именно да не върша нищо, да се оставя да ме возят и да се поразходя из широкия свят.

Вагонът не бе нито нов, нито стар. Неопределената възраст на железопътното обзавеждане бе проникнала толкова дълбоко в него, че не можеха да се пресметнат прослужените му години. Но тапицираните му с кожа седалки бяха меки и аз седнах с намерението да чакам нещата сами да ми се случат.

Читать дальше →