Разбойникът Вихър

Начало книги

По-рано всичко ставаше лесно. Чуваше стъпки върху цимента и започваше да грачи. В сайванта се появяваше къдрава момчешка глава и прозвучаваше познат глас:

— Вихър! Кубо!

Момчето се приближаваше към тенекията върху дръвника, взимаше парче риба или нарязана жаба, обръщаше се към клетката и викаше:

— Вихър!

Знаеше, че сега е негов ред — но ако момчето извикаше „Кубо!“, нямаше смисъл да избутва брат си и да размахва крила.

— Вихър, Вихър — съвсем ясно чуваше той и пъхаше отворената си човка през мрежата.

Не трябваше да разкъсва месото като останалите ястреби. Беше още малък и заедно с брат си растеше в хубава, телена клетка. Стоеше на пръчицата и гълташе всичко, което момчето поставяше пред човката му, разтърсваше цялото си тяло, пляскаше с крила и кряскаше.

Услаждаше му се всякакво месо — жабешки крачета, говежди жили и ципи, пилешки чревца, мишки и червеи. А усетеше ли, че в човката му подскача жива рибка, той притваряше очи и я преглъщаше бавно, като истински чревоугодник.

Читать дальше →