Убийство по Коледа

Начало книги

Стивън придърпа яката на палтото си и рязко закрачи по перона. Гъстата мъгла над него покриваше гарата. Огромните локомотиви пъшкаха тежко и пущаха облаци пара в студения режещ въздух. Навсякъде беше мръсно и забулено в дим.

Стивън си каза с неприязън:

— Каква ужасна страна! И градът също!

Първоначалното чувство на възбуда от Лондон, от ресторантите, от добре облечените, привлекателни жени, вече се беше уталожило. Всичко беше лъскаво и фалшиво като евтино бижу, захвърлено на бунището.

Стивън почувствува внезапен прилив на носталгия. Ех, да си беше сега в къщи — Южна Африка, сини небеса, слънце, цветни градини, живи плетове от зъбна трева като водопади от сини цветя дори и край последната колиба.

А тук — мръсотия, прах и безкрайни, непрестанни тълпи, които се движеха, бързаха, бутаха се като мравки, суетящи се край мравуняка си.

За момент си каза: „По-добре да не бях идвал“, но после си припомни мисията си и устните му се свиха в мрачна линия. По дяволите, той трябва да осъществи плана си — беше го обмислял с години. Винаги е бил твърдо решен да го направи. Нямаше друг начин. Моментното колебание, тези въпроси: „Защо? Струва ли си? Има ли смисъл да се ровиш в миналото? Не е ли по-добре да забравиш всичко?“, това е просто слабост. Не е някакво хлапе, което колебанията на мига захвърлят ту насам, ту натам. Беше четиридесетгодишен мъж, уверен в себе си и в целта си. Той трябваше да извърши това, за което беше дошъл в Англия.

Читать дальше →