SOS

Начало книги

— Аха! — каза господин Динсмийд, преценявайки обстановката.

Отстъпи назад и огледа одобрително кръглата маса. Отблясъците от огъня в камината играеха по бялата покривка, по ножовете и вилиците и по другите вещи върху масата.

— Готово ли е всичко? — попита нерешително госпожа Динсмийд. Беше дребна повяхнала женица с безцветно лице, рядка коса, зализана над челото, и припрени движения.

— Всичко е готово — каза мъжът й с някаква злонамерена веселост.

Той пък беше едър човек с приведени рамене и широко червендалесто лице. Имаше малки свински очички, които примигваха под рунтавите му вежди, и голяма, лишена от косми челюст.

— Лимонада? — предложи госпожа Динсмийд почти шепнешком.

Мъжът й разтърси глава.

— Чай. Много по-добре, във всеки случай. Я виж какво е навън — фучи и се лее. Една чаша хубав горещ чай е най-нужното за вечеря в такава нощ.

И той намигна закачливо и отново заразглежда застланата маса.

Читать дальше →