Случаите на Паркър Пайн

Начало книги

Чуха се четири изсумтявания, после възмутен глас попита защо ли по дяволите, всеки не си гледа работата, трясък от затръшнатата външна врата… и господин Пакингтън излезе, за да хване влака в девет без петнайсет. Госпожа Пакингтън остана сама на масата със закуската. Лицето й беше зачервено, устните — свити, а единствената причина да не заплаче в този миг беше, че в последния момент гневът бе изместил мъката й.

— Няма да търпя повече! — заяви тя. — Няма да търпя повече! — Остана за малко замислена, сетне проплака: — Малка мръсница! Отвратителна хитра лисица! Как е възможно Джордж да е такъв глупак!

Гневът отмина и мъката отново я обзе. В очите й се появиха сълзи и бавно потекоха надолу. Надолу по бузите на една жена на средна възраст.

— Добре, казвам си, че няма да търпя, но всъщност какво мога да направя?

Изведнъж тя се почувства самотна, безпомощна и напълно отчаяна. Бавно вдигна сутрешния вестник и отново прочете обявата на първа страница.

Читать дальше →