Пътник за Франкфурт

Начало книги

Първият въпрос, който задават на авторите, било лично, било чрез писма, винаги е: „Откъде вземате идеите си?“

Много често се изкушавам да отговоря:

„Винаги пазарувам в «Херъдс»“, „Намирам ги най-вече в магазините «Арми и Нейви»“ или да им кажа рязко: „Опитайте в «Маркс и Спенсър»“.

В целия свят сякаш съществува твърдо убеждение, че има някакъв магически извор на идеи, до който авторите успяват да се доберат.

Човек едва ли може да се върне към времето на кралица Елизабет и да им отговори с думите на Шекспир:

Мога само твърдо да заявя: „От собствената си глава.“

Това, разбира се, не помага на никого. Ако този, който задава въпроса, ми стане особено симпатичен, смилявам се и обяснявам малко по-подробно.

— Когато някоя определена идея ми се стори интересна и чувствам, че мога да направя нещо от нея, започвам да я прехвърлям в ума си, да си играя с нея, да я разработвам, да търся верния тон и постепенно й придавам форма. После, разбира се, трябва да започна да пиша. Това не е много забавно, защото се превръща в усилен труд. Другият вариант е просто да съхраня грижливо идеята и да се върна към нея след година, понякога след две.

Читать дальше →