Направление неизвестно

Начало книги

Мъжът зад бюрото премести тежкото стъклено преспапие няколко сантиметра надясно. Лицето му беше не толкова замислено и разсеяно, колкото безизразно. Цветът му бе блед — резултат от дългите часове, прекарани на изкуствено осветление. Личеше си, че мъжът рядко излиза навън. Канцеларски тип. Самият факт, че трябваше да се мине през дълги, криволичещи подземни коридори, за да се стигне до кабинета му, някак странно прилягаше на вида му. Възрастта му трудно можеше да се определи — не беше нито стар, нито млад. Лицето му беше гладко, без бръчки, а в очите му се четеше силна умора.

Другият мъж в стаята беше по-стар, мургав, с малки подрязани по военному мустачки. Той сякаш постоянно бе нащрек — като наелектризиран заряд. И сега, неспособен да стои на едно място, кръстосваше напред-назад из кабинета, като от време на време подхвърляше по някоя рязка забележка.

— Доклади! — избухна той. — Доклади, доклади и пак доклади, и нито един от тях не струва!

Читать дальше →