Клуб „Вторник вечер“

Начало книги

— Неразгадани мистерии.

Реймънд Уест издуха облаче дим и с преднамерено подчертана наслада повтори думите си:

— Неразгадани мистерии.

Той се огледа със задоволство. Стаята беше старомодна, с широки черни греди, които опасваха тавана. Беше обзаведена както подобава, с хубава, стара мебелировка и затова в погледа на Реймънд Уест се четеше одобрение. Той беше писател по професия и обичаше атмосферата около него да е идеална. Къщата на леля му Джейн винаги го изпълваше със задоволство, тъй като бе съвсем подходяща за индивидуалността на собственичката. Той погледна към камината насреща, където тя седеше изправена в голямото си кресло с облегалки.

Мис Марпъл бе облечена в черна брокатена рокля, силно стеснена в талията. Отпред под корсажа се спускаше мехеленска дантела, нагласена така, че да пада в пищни дипли. Носеше още черни дантелени ръкавици без пръсти и боне, кацнало върху събраната и вдигната нагоре гъста снежнобяла коса. Тя плетеше нещо бяло, меко и пухкаво. Бледите й сини очи — кротки и добри — оглеждаха племенника й и неговите гости с тихо задоволство. Погледът й се спря първо на самия Реймънд — с винаги пресилена веселост, после върху Джойс Лемприер — художничката с късо подстригана черна коса и зеленикави, лешникови очи и най-сетне върху изискания светски мъж — сър Хенри Клидъринг. В стаята имаше още двама души: доктор Пендър — възрастния енорийски пастор и мистър Педърик — адвоката — съсухрено малко човече, което гледаше над, а не през очилата си. Мис Марпъл за кратко насочи вниманието си към всичките тези хора и се зае отново с плетката си с кротка усмивка на устните.

Читать дальше →