Драконът

Начало книги

– Идват.

Далайла Таха вдигна поглед към лицето на баща си. Бе дошъл при нея. Тя остави тетрадката и молива, стана и се втренчи в същата посока, в която и той гледаше, на запад – там, откъдето обикновено идваха пясъчните бури. Но този път облакът прах, който косо се надигаше в небето на няколко километра оттук, не беше породен от силни ветрове, а от колона превозни средства.

– Идват – повтори баща ѝ с нисък тон и положи топлата си ръка на крехкото ѝ рамо.

Далайла усети сковаване в гърлото си и преглътна тежко. Страх се надигна, страх, който тя бе преживявала само няколко пъти преди това за своите четиринайсет години.

Мнозина от селяните около тях се бяха спрели и се взираха във виещата се змия от прах, който се издигаше към небето. Вече можеха да различат контурите на превозните средства и добре знаеха какво ставаше. Отворени джипове и камиони, натоварени с хора в опърпани униформи и с пушки в ръка. Местната милиция, предвождана от арабина Абдул ал-Фарук – един от лакеите на правителството в Хартум[1]. Вече бяха идвали при тях, търсеха пари, бяха пребили мъжете и насилили жените, за да продължат след това, крещейки войнствено, към следващото село. Този ад продължаваше още от момента, когато Шеврон бе открил петрол извън Бентиу. Село след село хората бяха изселвани заради заграбването на черното злато. И слуховете за това – какво можеше да се случи в някои от селата, ги бяха накарали да си загубят ума.

Читать дальше →