Братовчедите от вчера

Начало книги

Публикацията беше отпразнувана с парти в офиса на декана, което се смяташе за чест. Дъбова ламперия, шери в малки чашки, касетирани прозорци, гледащи към четириъгълния вътрешен двор — помещението упорито се мъчеше да изглежда като трапезария някъде в Оксфорд или Кеймбридж, задача, закъсняла с няколко века. Партито също упорито се мъчеше да изглежда тържествено. Колегите на Мариан, с изключение на Еван и декана, упорито се мъчеха да скрият завистта си, както и да не поглеждат часовниците си.

— Престани — каза й Еван от прикритието на вдигнатата си чаша.

— Да престана с какво?

— Да се преструваш, че ти е неприятно.

— Неприятно ми е — каза Мариан.

— Не ти е неприятно.

Беше прав наполовина. Тя не обичаше партита, но се гордееше с изследването си, завършило успешно, въпреки че две години генетичните тестове се проваляха, некомпетентните магистранти замърсяваха пробите със собственото си ДНК и постоянно се гoвореше за „щастливите открития” на Баскел, с когото никога не се беше разбирала. Баскел, физик от старата школа, я възприемаше като кучка, която отказва дължимото уважение на висшестоящите и никога не се оттегля от даден спор с достойнство. Много хора, съзнаваше Мариан, я разглеждаха като някакъв вариант на горното. В списъка влизаха две от трите й пораснали деца.

Читать дальше →