Прелъстяване

Начало книги

Джулиан Ричард Синклер, граф Рейвънуд, смаяно слушаше отказа на своето официално предложение за женитба. Изумлението му бе последвано от студен, овладян гняв. Какво си въобразяваше тази дама? За нещастие не можеше да я попита. Дамата бе предпочела да отсъства. Отказът на великодушното предложение на Джулиан бе поверен на нейния видимо притеснен дядо.

— По дяволите, Рейвънуд, на мен всичко това също не ми харесва. Та тя съвсем не е някое незряло хлапе, едва вчера излязло от класната стая — намръщено обясняваше лорд Доринг. — Винаги е била толкова мила. И винаги се е старала да не ни разочарова. Но вече е на двадесет и три и определено притежава собствена воля и характер. Понякога е доста досадно, но така стоят нещата. Не мога да й нареждам каквото и да било.

— Зная на каква възраст е — изрече сухо Джулиан. — И точно затова бях склонен да вярвам, че е разумна и сговорчива жена.

— О, но тя е точно такава — запъна се от неудобство лорд Доринг. — Разбира се, че е. Не бива да намеквате нищо друго. Не е някоя побъркана млада глупачка, склонна към истерии и странни прояви. — Червендалестото му лице, обградено от плътни бакенбарди, изразяваше силна тревога. — Обикновено е много добродушна. И много мила. Самото въплъщение на… хм, женската скромност и изящество.

Читать дальше →