Невинни лъжи

Начало книги

Осем месеца по-рано…

Клеър Ланкастър седеше в кафенето на една голяма книжарница във Финикс, Аризона, и се оглеждаше за природената си сестра, която не познаваше. Хаотична смесица от напрежение, тревожност, копнеж и несигурност бушуваше вътре в нея до такава степен, че й пречеше да изпие зеления чай, който си беше поръчала.

Дори и да не беше виждала снимки и да не беше чела статии за Елизабет Глейзбрук и богатото й, влиятелно семейство в аризонските вестници и в списанията за архитектура и обзавеждане, тя пак щеше да я познае в мига, в който я видя да влиза през вратата.

„Това със сигурност не се дължи на роднинска прилика“, помисли си Клеър. Висока метър и петдесет и осем, тя бе свикнала повечето хора да са по-високи от нея, не само повечето мъже, но и много жени. Даваше си сметка, че също като Наполеон има склонност да прекалява, за да компенсира.

Приятелите й и хората, които я обичаха, я определяха като целеустремена. Тези, които не й бяха приятели, използваха други определения: трудна, инат, властна, агресивна. В някои случаи се чуваха дори думите „кучка“ и „топкотрошачка“, основно произнесени от мъже, които бяха открили, че да я вкарат в леглото не е толкова лесно, колкото са си мислили.

Читать дальше →