Красавицата и звярът

Начало книги

Гледката пред очите му сякаш бе от някакъв кошмар. Гидиън Уестбрук, виконт Сейнт Джъстин, стоеше на прага на малко и приятно на вид преддверие, което сякаш водеше към самия ад.

Из цялата стая бяха разпръснати кости. Зловещо хилещи се черепи, белеещи се ребра и счупени бедрени кости се виждаха навсякъде, сякаш самият дявол използваше това място за сметище. По первазите на прозорците се мъдреха големи каменни късове, в които се очертаваха древни кости. В един от ъглите бе струпана купчина прешлени.

В центъра на цялата сатанинска бъркотия седеше стройна жена в изцапана престилка. Бяла муселинена шапчица бе кацнала малко накриво върху буйни кестеняви къдрици, които образуваха заплетена грива. Жената, която очевидно беше млада, седеше до тежко махагоново писалище. Стройният й грациозен гръб бе обърнат към Гидиън. Тя задълбочено скицираше нещо и явно цялото й внимание бе погълнато от един каменен къс, в който се очертаваха формите на дълга кост.

Читать дальше →