Денят на златното отличие

Начало книги

Беше се провинила. Клер съзнаваше това. Беше се провинила пред държавата, пред обществото, пред близките си. През всичкото това време бе живяла с тая вина, но сега правосъдието я застигна. Трябваше да бъде наказана. Заслужаваше го — и все пак…

Не биваше да се омъжва за Франк. Франк! За част от секундата видя лицето му пред очите си. Той се усмихваше. Не само устата му, цялото му лице се усмихваше. Лицето му със сиво-сините очи и челото, което изглеждаше по-високо, отколкото беше в същност. Клер бе обхваната от внезапното желание да заудря с юмруци в това лице, да заблъска в него като с чук, да го разбие. Очите, които я гледаха, сега бяха потъмнели. В тях бе изписано разбиране, симпатия, любов. В нея се надигна болка. Не, не, Франк не беше виновен. Не можеше да го мрази. Тя го обичаше. Обичаше го навярно повече, отколкото бе обичала Петер. Нужно й беше доверие. Така е. Франк би я разбрал. Той би я разбрал, както и Петер. Заедно биха могли да намерят някакво решение. Вината беше нейна. Трябваше да послуша майка си. Тогава, когато се запозна с Петер, много преди Франк. Колко отдавна беше то. Клер тъкмо бе навършила седемнадесет и искаше да има Петер, единствено него. Той беше едър, тъмнокос, очарователен. „Няма да излезе на добър край — бе казала майка й. — Държавата не цени такива бракове, тя само ги търпи и освен това…“ Ала Петер бе готов на всичко. Петер, подир когото тичаха момичетата, бе заслепен по нея.

Читать дальше →