Спускане в небитието

Начало книги

Още с първите лъчи на зората беше потеглил към планините, загърбил необятните простори на Кингстън. Беше минал през няколко малки планински села, в които къщите рисковано бяха накацали от двете страни на пътя; после се беше спуснал през пищната растителност на долините, все още блестящи от сутрешната влага, и най-накрая отново се беше изкачил към студения въздух на върховете, които пазеха северния бряг.

Сега вече наближаваше осем сутринта и той отново се спускаше, приведен над мотоциклета си, летящ със сто и шейсет километра в час. В ушите му се набиваше звукът на мотора, а вятърът свиреше в косата му. В далечината можеше да се забележи синята вода и вълните, които се разбиваха във вътрешните рифове и хотелите, обрамчили плажната ивица. Погледна само за миг, а после се гмурна в последното накъдрено зелено спускане, което го водеше към Оча Риос2.

Макгрегър мразеше Оча Риос. Някога красивата и елегантна ивица по крайбрежието сега представляваше дълга верига от безвкусни хотели, гейклубове, фирми за мъжки ескорти и дискотеки със стийл-драм3 оркестри, всичките подхранвани от ордите малоумни туристи, които искаха нещо малко по-скъпо, но не много по-различно от Маями Бийч.

Читать дальше →