Летец за Особени Поръчения

Начало книги

Напролет родителите на Альошка получиха нова квартира. Хубава, на петия етаж. От прозореца се виждаха всички високи блокове на квартала, а зад тях — старите къщички в края на улицата. А пък улицата се казваше „Планерна“.

Преди тук е имало спортно летище. През лятото то обраствало с живовляк, полска детелина и много други треви, чиито имена не знае никой. В края на летището, в гъстия пелин, стоял малък камион с моторна лебедка. Лебедката навивала върху макарата си тънко въже и изстрелвала в небето разноцветните планери — така както момчетата пускат хвърчила.

Альошка научи всичко това от момчетата, които преди бяха живели тук, в старите къщи. А Валерка Яковлев разказа нещо съвсем невероятно: как веднъж на летището уж кацнал истински самолет. Било малко, двуместно самолетче с оранжеви криле, сребристо тяло и червени цифри, написани на борда му. Навярно моторът не бил наред и самолетът трябвало да се приземи, а летецът не знаел къде е най-удобно за кацане. Кръжал и кръжал над летището. Тогава Валерка изтичал на полосата, хвърлил се в тревата и разперил ръце като буквата „Т“. Буквата „Т“ е знак за приземяване. Валерка посочил на самолета как да се приземи срещу вятъра. Самолетът кацнал, летецът се поровил в мотора, после казал: — Искаш ли да те повозя?

Читать дальше →